Milena Garthley

Рецензия за романа „Ключарят“ на Милена Гартли

Posted by on окт 17 2018, in Ревюта

от доц. д-р Иван Иванов, Катедра „Нова българска литература“, СУ „СВ. Климент Охридски“

Романът „Ключарят“ на Милена Гартли е амбициозен проект за интегриране на съвременните постижения на науката и бума на новите технологии, започнал в средата на 90-те години и трайно обгърнал всички сфери на съвременното общество през новото хилядолетие. Авторката умело използва широките си технически познания, за да изгради една  фантастична  мозайка, която балансирано размесва чудновати образи и истории, приказки и съновидения с множество научнофантастични елементи, което безспорно вписва повествованието в традициите на научнофантастичния жанр. Романът обаче преодолява тесните граници на класическия жанров модел и разчертава  траекторията на художествена експерименталност, която пресъздава травмите и конфликтите на съвременния силно динамизиран порядък в измеренията на неясното и неопределеното, в безкрая на игровите реинкарнации на човешкото, което губи сигурността на онтологичните си ориентири и се превръща в обител на нестихващи тайнства и загадки, постоянна провокация пред едномерните и тривиализирани представи за човека и света. Авторката представя един чудноват и твърде несигурен свят, в който всъщност се разпадат границите между световете, аргументиращи апориите в означаването. „Няма нищо устойчиво. Реалностите се преплитат на все по-малки интервали. Все повече хора са мутирали и могат да преминават съзнателно от една реалност в друга.“ На пръв поглед научнофантастичните елементи в романа не изграждат затворено хармонично единство, а търсят граничните зони на репрезентираното и премълчаното, на вечно дебнещите заплахи на неразгаданото тайнство на живота. Разнообразието от наративни модели аргументира постмодерната хетероглосия с доминиращо място на киберпънк естетика. Всъщност романът започва със случка в традициите на детския приключенски роман, която се превръща в отправна точка за многообразието от трансформации и мутации в безграничния водовъртеж на повествование отвъд пространствата и времената. Събития от битовото ежедневие постоянно са пресичани, прекъсвани от инвазията на невероятното и абсурдното, с множество митологично приказни елементи, които захранват метафикционалното повествование. Главен герой  в романа е ученикът Виктор, който се оказва избраният за важната и отговорна мисия на ключар. Авторката уместно е избрала образа на дете, което със своята непорочност и непредубеденост единствено може да се превърне в посредник между тайнствата на световете и стихията на нестихващите предизвикателства на една твърде неопределена реалност. В романа на Гартли не хората напускат пространството на Земята, а самата Галактика нахлува в скромния дом на Мира и Виктор, за да го превърне в средоточие на времена и енергии. Произведението използва добре познати елементи от научната фантастика, за да постави редица екзистенциални въпроси – за любовта, достойнството и честта, за предателствата и смелостта, за тайнството на въображението и ненамерените координати на равновесието и хармонията. Сред изумителната палитра от галактически същества и истории, говорещи зайци, галактически император и неговата свита, добри разрушители и множество други, траен фокус на изображение остават човешките проблеми, човешкият свят, който се опитва да намери себе си в объркващата плетеница от обсесии, страхове и надежди в релативизираните граници на истините и неистините.


Интервю на Милена Гартли за радио „София“, взето от Петя Зунгорлиева

 

Comments

Trackbacks and Pingbacks


Reply