Поредната добра история, която ще получи подарък – книгата „Ключарят“.

Полумесецът в небето все по-ярко блестеше с настъпващата нощ, а последните топли цветове на залеза се топяха в синевата на небето като мокър сняг. Фенерите на Pont des Arts, както всяка вечер в Париж, осветяваха огледалното спокойствие на Сена, което запечатваше спомените на хилядите двойки дошли да заключат своята любов за вечни времена. Мостът на изкуствата беше натежал от символичните катинари с нечии чужди имена. Парапетите бяха като венецианската мозайка на любовта – малки елементи, кой от кой по-индивидуален и по-различен от останалите по цвят и форма. Най-силната магия на света ги закриляше с чистотата и невинността на човешките сърца. Всеки, който минаваше по моста, млад или стар, влюбен и разлюбен, не губеше надежда и вдъхновение да живее, защото символът на живота беше там, натежал на железния парапет, който всеки момент можеше да се срути в Сена, където влюбените изхвърляха ключа по стар обичай. А именно той, само този малък железен елемент, знае сакралната тайна на двете души – техните страхове, изживени мигове на споделено щастие, сълзи, неволи, успехи и тихи радости. Като медиатор между човешкия живот – един споделен миг, и вечността на Вселената – Сена, която никога не спира своето движение, ключът за секунди прехвърка като Хермес, вестоносецът на боговете, и изчезва във водите на вечната космическа хармония на любов, мир и опрощение. Нощта вече е прегърнала небето в топлите обятия на звездите и тишината. Формата на Луната напомня леко усмихващата се Мона Лиза на Леонардо да Винчи, която в близкия Лувър вълнува туристите поколения наред. Нейната благост допълва любящата атмосфера на Моста на любовта, а може би просто се радва на неспиращия поток на влюбени двойки, които са дошли да увековечат любовта си и да изпратят единствената възможност за разтрогването й във водите на Сена.

Автор на историята е Венера Димитрова

Условия на конкурса можете да видите тук.